Настоящата 2024 г. е специална за актьора Димитър Селенски, който 

Настоящата 2024 година е специфична за артиста Димитър Селенски, който  ще означи своя 70-годишен празник. . На 21. октомври от 19 часа в Епископската базилика той ще подари на публиката особено квалифициран театър.
Прочетете още
Роден е на 19. октомври 1954 година, израснал е в Русе. Завършил е ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на проф. Анастас Михайлов. Работил е в съвсем всички театри в Североизточна България. Трайно се открива в Пловдив. На театрална сцена е пресъздал над 80 функции. От 1997 година е актьор на свободна процедура. През 2008 година основава „ Арт Студия ЛАБАС “ в Пловдив. Продуцира свои моноспектакли, най-вече българска драматургия -  „ Великденско вино “ от Константин Илиев, „ Небето на Димитър “ по „ Забравените от небето “ на Екатерина Томова, „ Щурчето - килърът на Ботев?... “- по романа на Неда Антонова „ Неговата обичана “  и други Играл е във филмите „ Воевода “, „ Чувство за нетърпимост “, „ Шекспир като улично куче “ и др.; в чуждестранни  продукции - „ Три съвещания на изключителния комитет “, „ Ной “, „ Атила “. За необятната аудитория известността му набъбна с присъединяване в сериалите „ Откраднат живот “, „ Войната на буквите “ и „ Вина “. Сериозен акцент в моноспектаклите му, както и в дългогодишното му съдействие с Национален фолклорен отбор „ Българе “ е тематиката за България.

- Г-н Селенски, следва ви достоен празник - 70 години. В навечерието му вършиме ли си равносметка за триумфите,  провалите, любовите, разделите - изобщо житейските неща?

- В годините правех равносметки, в този момент – по-често. Изброените от вас прекарвания са близо до душевността на всеки. Трябва да се усетят със сетивата. Те учат на човещина, каквато в последно време липсва. Достолепието не е в годините, а в моженето.

- Вашият път към изкуството не е елементарен. Кое ви караше да продължите напред?

- Кой път е елементарен? Няма значение с какво се занимава човек. Важното е да остане правилен на себе си. Всичко може да бъде наречено изкуство, изключително в днешно време. Зависи от гледната точка. Но стане ли дума за класическия смисъл на изкуството, ние сме толкоз оскъдни, че не би трябвало да се пъчим, а да се смирим. Ето, това поклонение пред изкуството ме кара да не преставам напред.

В " Небето на Димитър "
- 80 функции на театрална сцена, сполучливи участия в тв продукции - чувствате ли се задоволен от извървения път?

- Над 80 роли…, не ги броя. Успехът е релативно нещо. Удовлетворението идва от добре свършената работа. Когато те спрат на улицата и чуеш усещането на чужд човек и към този момент сте другари. Защо да не не преставам по моя си път?

- В театралната си кариера в последните години претворявате знакови облици, все моноспектакли, които са тестване за един актьор. Какво ви кара да протегнете ръка към текстове на Константин Илиев, на Неда Антонова, Екатерина Томова?

- Да, моноспектаклите в действителност са професионално тестване за всеки артист. И към кого различен да посегне човек, в случай че не към живия класик Константин Илиев. Неда Антонова видя своя разказ интерпретиран по необикновен метод. Камерната форма ме притегля, тъй като публиката има опция да съпреживее ориси в непосредствена непосредственост с артиста.
Като дядо Станко в сериала " Вина "
- Участието ви в сериала " Вина " ви трансформира в любим на необятната аудитория. Вярно ли е клишето, че малкия екран към този момент основава звезди, за разлика от други времена, в които театърът бе ракетата притежател?

- Щом е факсимиле - не, не е правилно. Телевизията не основава звезди, а известност. Във всички времена театърът е друго нещо. Не можеш да си върнеш несъмнено зрелище няколко пъти. Или в случай че се случи, то е запис на едно от стотиците представления на един театър, които не си видял.

- Коя е най-хубавата среща с фенове и какви вдъхновяващи думи чухте от тях?

- Много са забавни срещите с фенове след зрелище. Ще споделя две, които ме трогнаха и в никакъв случай не бих могъл да не помни. В Бургас играх зрелище, което бе гратис за публиката. След аплодисментите пристигна момче, 9-10 годишно, поразговорихме се за това, което е гледал, попита за неща, които да си обясни и най-после ми дава монета от 1 лев. Казвам: „ Представлението е гратис, не е нужно да плащаш ”. А той: „ Моля, вземете я! Научих толкоз доста от Вас! Пазя монетата на особено място ”. Другият случай е тук, в Пловдив. След представлението пристигна семейство да ме поздрави. Възрастните изрекоха мнение /в такива моменти артистът не възприема/. Малкият им наследник, който след две години стана първокласник, ме попита: „ Чичо, може ли да те гушна? ”.  И в двата случая играх не детско зрелище, а пиеса за Ботев.
Като поп Кръстьо във " Великденско вино "
- Какво ви прави благополучен? Как се зареждате с сила, с цел да бъдете този паметен артист в плановете, в които участвате?

- Щастието е измамливо и непостоянно нещо. Възможност да се задържиш върху върха на карфица. Енергията, която ме зарежда, е всяка последваща работа, следващата задача, която да ви даде опция да си отговорите на въпроси, които ви вълнуват. Забравата настава когато никой няма да приказва за мен.

- А какво ви разочарова?           

- Неграмотността и посредствеността.

- Какво си пожелавате и защо мечтаете?

- Мечтите са си мои и си поисквам сили, с цел да сбъдвам някои от тях.
Актьорът като Щурчето в моноспектакъла " Щурчето - килърът на Ботев? "